Татяна Буруджиева в ПИК и "Ретро": Кабинетът „Гюров“ – сборище от погромаджии
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На предсрочните избори през април всяка партия ще има своя битка. В случая говорим за необичайна ситуация, в която предизборната битка ще решава ключови за съществуването и функционирането на партиите проблеми. Така Радев ще доказва, че е способен не просто нещо да промени, а и да състави правителство, което ще е правителство на промяната. И цялата кампания, както и изборните резултати ще зависят от това дали ще спечели битката за убеждаването на българите, че с тези хора и със собственото си самочувствие и политически нарцисизъм е способен да работи неуморно за решаване проблемите на хората. ГЕРБ има битка за възможността да разчупи рамките на твърдия си електорат и отново да успява да привлича периферия, защото това е залогът за бъдещето на партията. „ДПС-Ново начало“ има битка за доказване на електоралното си влияние в условия на максимален блокаж и натиск от страна на служебното правителство, чиято задача относно честните избори е фокусирана върху това максимално да попречат на „ДПС-Ново начало“ да получи подкрепата на избирателите. Ако тази партия запази своята електорална подкрепа, мястото на „ДПС-Ново начало“, както и на нейния лидер в българската партийна система остава неоспоримо. За „Възраждане“ предстоящите избори поставят качествено нова политическа задача и е интересно как тази партия ще се справи с нея. С годините „Възраждане“ натрупа дълъг шлейф от подкрепа в периферията си и доколко новият политически субект в лицето на Радев ще привлече към себе си тези променящи своята подкрепа и вот избиратели, ще видим. „Величие“, което влезе в парламента по-скоро с благословията на извънелекторални фактори, можем да кажем, че с право няма да попадне отново в него.
Но МЕЧ и БСП ще се опитат да останат парламентарно представени партии. И в двата случая става дума за решаващ момент – ще оцелеят ли, или ще се маргинализират тези партии. Битката на БСП е срещу четири съперника: персоналното влияние на Радев, това на Нинова, групата на вътрешната опозиция, както и липсата на автентично леви лидери, които да представят алтернатива на десния проект. В този смисъл и да влезе в парламента, и да отпадне от него, съдбата на БСП е там, на терен, при хората и налага съграждане на една истинска лява българска партия. Битката на МЕЧ е бой във всички посоки и срещу всички с единствената цел да се отрони от всекиго по нещо и то да е достатъчно за пореден парламентарен мандат. При този тип партии имаме ситуация на оцеляване ден за ден и стратегията е концентрирана в това.
ПП-ДБ са особен случай. Преживели своя звезден миг като успешния проект на тогавашния президент Радев, но провалили се в изпълнение на задачата – те управляват държавата заедно с Радев и си осигуряват взаимен комфорт. Създадени, за да получат властта, ПП-ДБ имат за отличителна характеристика своята самодостатъчност, комбинирана с абсолютната вяра, че властта им се полага, принадлежи им по правото на собственото им желание. Създаденото тогава правителство виждаме сега в основните параметри на създаваната нова коалиция около Радев – създадената партия ПП-ДБ, вярната му партия БСП и близкият партньор ИТН. Конфликтите на ПП-ДБ с Радев и самосвалянето от власт явно са накарали ПП-ДБ да набележи нова тактика за завладяването на властта. В началото тя се ръководеше от убеждението, че ще спечелят изборите. След няколко неуспешни опита, до които ни добутаха чрез задълбочаване на разделенията и демонизиране на политическите си опоненти, смениха политическия курс и решиха да имат власт, без да спечелят избори. Това съвпадна с тактиката на ГЕРБ по връщането им на водещото място в българския политически процес. И така получихме правителството на сглобката – вие печелите изборите, ние узурпираме цялата власт. И този сценарий стигна до провал. Но създаде възможност ГЕРБ да се върне в управлението на държавата. Оттук нататък действията на ПП-ДБ се концентрираха от поредното усилие да избутат ГЕРБ от властта. И така се завъртаме отново в старата схема, но с нов сценарий – предизвикване на криза и падане на правителството, Радев излиза на терена и води битката с ГЕРБ, ПП-ДБ се бори с Пеевски. В този сценарий има няколко проблемни момента.
Първо, ПП-ДБ има за цел съставяне на правителство. Което означава, че Радев им е необходим, за да смачка ГЕРБ – нещо, което доказано не могат да направят в четиригодишния период на периодични избори. Но именно те трябва да управляват. Следователно ролята на Радев е като ролята на Пеевски, когато им беше необходим за конституционно мнозинство и решаване на всяка управленска ситуация, с която премиерът Денков не успяваше да се справи. В същото време Радев има същите амбиции – парламентарно мнозинство и пълен контрол над изпълнителната власт. Така и двете партии знаят, че постигането на целта означава унищожаване на шансовете за успех на другия. Но ако се стигне до неуспех, този друг е необходим, за да се състави правителство. Следователно би трябвало да очакваме толерантно дистанциране на ПП-ДБ от Радев и обратно. И това е първият проблем пред постигането на целта за всяка от партиите. Защото без битка с прекия конкурент за първото място ПП-ДБ няма как да го спечели. Не е възможно електоралната битка да бъде спечелена от Радев, а властта да получи ПП-ДБ.
Как ПП-ДБ да си осигурят тази символна победа, че именно те са преборили мафията и злите сили? Като създадат такава ситуация по време на изборите, която да им гарантира победа. И така стигаме до идеята за договорения мач – Радев се съгласява с техен министър-председател и наследникът му в президентството Йотова дава мандат за съставяне на служебно правителство на една от най-силните партийни фигури в ПП-ДБ, а после правителството разчиства терена за постигане на победа. Според мен битката ще е за резултата на ПП-ДБ, а не за този на Радев, но ще видим.
Служебното правителство е оглавено от ПП-ДБ. Защото премиерът е бивш председател на тяхната парламентарна група. Той има само една задача – да назначи за министри онези, които ПП-ДБ смятат, че ще изпълнят с плам и енергия поставените задачи. Разбира се, в служебното правителство има за цвят и по някой човек със собствен авторитет или с политически опит, но тези случаи само потвърждават правилото – нашите хора в НПО сектора имат две преимущества – нямат работа, нямат и опит. Но пък знаят да изпълняват поставените параметри. А по активността на отделните министри можем да установим спешността на всяка поставена партийна задача.
Първо, сменяме областните управители. Аргументът, че те са хората, които прилагат и контролират изпълнението на държавните политики, е безсмислен, защото служебното правителство не може да формира свои политики. Каква е скритата цел? Вероятната е, че така се дават постове на нашите хора и се демонстрира фактът, че властта е в други ръце. ПП-ДБ реално доказва, че управлява, защото техните хора се назначават, а тези на опонентите се уволняват. Предизборният ефект, който се търси, е – гласувайте за нас, защото ние сме властта и е безсмислено да гласувате за други партии – ще става каквото ние решим. И вече става. Но практиката показва, че подобна демонстрация невинаги носи полза на този, който я прави.
Второ, сменяме главния прокурор, защото това е нашата битка в съдебната система и десетилетие тя е неуспешна. Основно благодарение на самите ПП-ДБ, но това избирателите няма нужда да го помнят. Организираме побоища в Съдебната палата, министър, който доказва непознаването на законите и процедурите, създаваме конфликти вътре в системата – действията нямат значение. Има значение само успешният финал. Това е предизборната теза от протестите за завладяната държава и в това поле ПП-ДБ ще отдаде сили и енергия по време на предизборната кампания, за да не допусне никой друг да е на терена на битката за съдебната реформа. Не защото това им носи някакви електорални дивиденти, а защото това е битка за завладяване и контролиране на тази система.
Трето, създаваме нашето МВР. Тук наблюдаваме тотална чистка, която по идея на ПП-ДБ ще им донесе така желаната електорална победа. Защо вярват в това, е трудно да се обясни с инструментите на логиката. Но фактът е факт – МВР на всички нива в системата трябва да се ръководи от верни на ПП-ДБ кадри и този процес е в ход. Такъв погром в една държавна система задължително предизвиква силна съпротива, която обаче ще остане скрита и под повърхността. И електорално не носи привличане на значима периферия, защото е доказателство как със сила и насила ще се прави политика. Нещо повече, това е ход, направен в силно напрегната ситуация, чийто символ е „Петрохан“. Ако по време на кампанията не се получава системно и постоянно информация за разследването на този трагичен казус, силно ще нарасне възможността за електорален отлив. Независимо дали ще се потвърди участието в него на знакови лица за ПП-ДБ, или ще се отрича.
Земеделският министър е безсмислено да бъде коментиран след отказа му да отиде на срещата, в която се договаряха новите параметри и условия за земеделската политика на ЕС. Самоопределящият се за министър на народа ще продължава не просто да ни забавлява, но и да бъде източник на нарастващо недоволство. Заедно с него се прославя и министърът на здравеопазването, който точно в разгара на „Петрохан“ се зае с това да ни убеждава в естествеността на сексуалната диверсификация на личността. Тези двама министри са вероятно само част от примерите за нелепостта на кадровия подбор на ПП-ДБ, който се състои в наличие на всичко друго, но не и на политически критерии за избор на управленци, защото явно ПП-ДБ са убедени, че политическият критерий е персонална близост и връзки.
Има още един момент – за ПП-ДБ това служебно правителство трябва да разчисти терена не само за електоралния им резултат, но и за бъдещото им правителство. ПП-ДБ знае какво иска и вероятно знае и кой ще е техният премиер след изборите. Но нито Радев, нито другите партии, които ще влязат в парламента, както и техните лидери, са готови и едва ли ще дадат властта и правителството на ПП-ДБ. Ето защо това служебно правителство прилича повече на сборище от погромаджии, отколкото на съзидатели и стратези за бъдещето на България. Поради което влиянието и ефектът от управленските действия на този служебен кабинет може и да помогнат за изборния резултат, но няма да бъдат в полза на постигане на основната цел на ПП-ДБ – управление на страната. В крайна сметка това ще е едно от множествата служебни правителства, което обаче ще бъде запомнено. С това, че е направило и след него ще се наложи да се направи най-масовата чистка в българската администрация и институции. А това има за резултат все по-лошо функционираща държава, което отдалечава ПП-ДБ от политическите им обещания и от така необходимото им доверие и подкрепа на избирателите.
